Библиотека (от гр. βιβλιοθήκη, от βιβλίον — книга, и θήκη — място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като книги, вестници, списания, но също и интернет, видео касети, ДВД-та (и други аудио и видео материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е компютъризиран (сканирани книги) и това дава възможност за бърз директен достъп до наличните материали, чрез компютърните бази от данни на библиотеката.Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за архивни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на Шумер разкриват стаи в храмове, пълни с глинени плочки с клинописно писмо. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в Древен Египет.Частните или персонални библиотеки състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите) се появяват за първи път в Гърция, като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните колектори на книги от Елиническата Древност са описани през късния 20 век в Deipnosophistae (Epitome, книга I).
Библиотеките съдържали пергаментни свитъци (Пергамум) или папирусни свитъци (Александрия). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като Александрийската Библиотека, които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни.
Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“.
